На 2 август, когато небето сякаш се стяга в гръмотевици, а

На 2 август, когато небето като че ли се стяга в гръмотевици, а въздухът трепери от горещина и очакване, България чества един от най-почитаните летни празници – Илинден, денят на Свети оракул Илия. Не е инцидентен страхът и респектът, с който генерации наред са посрещали този ден. Защото Илия не е просто светец – той е властелин на бурите, пазител на плодородието и господар на огъня, мълниите и дъжда. Кой е Свети Илия?
Свети Илия е популярен оракул от Стария завет, живял през IX в. прочие Хр. в Израил. Познат със своята пламенна религия и неотстъпчивост към езичеството, той изобличава царе, смъква огън от небето, прави чудеса.
Според библейското поверие, Илия не умира, а е отвеян на небето с огнена каляска, теглена от огнени коне. Именно по тази причина в българската традиция той е общопризнат освен като оракул, а като небесен заповедник, който язди по небето, хвърля мълнии и санкционира грешниците.
  Светец с огнена мощ
Във фолклорното схващане българинът слива облика на Свети Илия с антични езически показа за бог на гръмотевиците. Затова се има вяра, че:
- Мълниите са неговият яд – с тях гони и поразява злите сили.
- Гръмотевиците са тропотът на огнената му каляска.
- Градушките – знаци, че е ядосан от човешките грехове.
  Традиции и обреди на Илинден
На Илинден цялото село замира в благоговение. Това не е ден за забавление, а за почит и предотвратяване.
- Прави се курбан – нормално се коли овен или петел в чест на светеца. Месото се раздава на съседи и небогати, за здраве и дъжд.
- Служи се молебен за дъжд, изключително в засушливи години.
- Не се работи на открито – счита се, че Илия може да удари с гръмотевица този, който се труди на празника.
- В някои райони се има вяра, че на Илинден всички небесни сили са събрани в едно – и положително, и зло. Затова денят е подобаващ за гледане на бъдеще и гадаене.
  Какво НЕ се прави на Илинден
- Не се влиза в море, реки и язовири – съгласно остаряло вярване, „ морето си взема жертва “ точно на Илинден. Казват, че Свети Илия изисква човешка душа, и всяка година, даже и през днешния ден, жертва има.
- Не се пере, не се вари, не се къпе – водата се „ плаши “ от небето.
- Не се работи на полето, в гората, с железни предмети – мълниите дебнат.
  Св. Илия – патрон на селата и майсторите
Свети Илия е разгласен за покровител на кожарите, самарджиите, ковачите и всички, които работят с огън и желязо. В доста български села той е и празник на селото (събор) – събират се родове, готви се обща софра, пеят се песни и се описват митове за гръмовния светец.
За народа ни Свети Илия е двулика фигура – даващ и наказващ, могъщ и заплашителен, праведен и необработен. Затова и на Илинден хората освен честват, само че и внимават – с какво ще кажат, с какво ще се захванат, по какъв начин ще се извърнат към небето.
  Илинден в съвремието
Днес, въпреки част от поверията да са забравени, Илинден продължава да живее – в душите на възрастните хора, в камбанния звън на църквите, в историите, които бабите описват на внуците.
А когато на 2 август гръмотевиците раздрусат небето, несъзнателно ще си напомним: Свети Илия препуска с огнена каляска над нас. И ни гледа. И ни пази. Или ни санкционира.
И дано като античните българи да сведем глави и да кажем: „ Св. Илия, дай ни дъжд, само че пощади домовете ни. “   Черпят всички, които носят имената  Илия , Илиян ,  Илиянa ,  Илин , Илина,  Елия ,  Елиян и Елиана .